Към 3:30 – 4:00 ч. днес, 18-ти юли 2026 г., се прибрахме с Габи Кунчева и компания от морето. Отидохме в Созопол на 11-ти юли – часове преди нашата трупа „Гами” да се представи на фестивал „Музите” с „Бесеница”, а на следващия ден участвахме и със „Сандали”.

През изминалите дни нямах досег до компютър и реших да направя разбор в сайта на трупата, когато се върнем, а не от телефона.

Мога да кажа следното: разочарованието ни е голямо, защото журито си позволи да раздава недопустими квалификации за работата на Габи и мен. Цитирам – че създаваме „малки убийци”, че карам „дете да сключи контракт с Дявола”, а също и че трябва да ни се „забрани достъп до деца”.

Причината? Моноспектакълът „Бесеница”, написан от мен и режисиран от нас двамата. Да, още когато работехме, ние осъзнахме, че давайки ролята на Сиердже Мой на 10-годишно дете, ще търпим критики. В крайна сметка на такава възраст да се играе убиец води до много първични негативни реакции към ръководителите, но (голямо НО):

Първо, имаме изричното съгласие на родителите и самото дете;

Второ, базираме се на реално дете, извършило убийство на други две деца;

Трето, убийството не е водещото, а изследваме всъщност как една личност се превръща в убиец – неглижирана от семейна среда и почувствала се „предадена” от възприемания от нея сурогат за близост.

Е, журито реши удобно да се концентрира върху убийството, а на опитите да разясня истинската мотивация – чух „МЛЪКВАЙ”.

Всеки може да си закупи книгата „Бесеница”, в която освен текстът на пиесата, има и цялостното ми обяснение какво целим с този моноспектакъл.

Оказа се, че това отношение не е било само към нас, разговаряйки и с други школи…

В крайна сметка по време на наградите Василена Цветкова, възпитаничка на трупа „Гами”, която изигра Сиердже Мой в „Бесеница”, „обра” наградите, включително специална и единствена по рода си такава. Всеобщо бе възхищението как в продължение на 40 минути е привлякла и задържала вниманието на всички, изигравайки прекрасно толкова трудна роля. Да, Васи има безспорен талант – заради това и посмяхме да ѝ поверим тази роля. Само че само с талант не става, Габи и аз сме работили много с нея, но журито това си го пусна покрай ушите.

За „Сандали” – ах, с кански мъки се насилих да изляза и да играя. Унижението, което почувствахме в предния ден, бе твърде голямо, но в името на Сияна Данова го сторих. С нея си партнирахме прекрасно, макар аз така и да не можех да се отпусна и играя истински сърдечно.

Взехме трето място за спектакъла.

Искам да кажа в заключение, че фестивал „Музите” е прекрасен, благодаря за съществуването му на директора Христина Кръстева! С радост гледах спектакли на други школи – толкова хубави и разчустващи. За съжаление, разочарованието носи онзи незабравим горчив вкус. И понеже винаги казвам – всеки греши, нека дадем шанс, догодина, живи-здрави-Бог с нас, пак бих убедил Габи да ходим, но ако журито не е в този състав. На един от членовете на журито тази година дадохме втори шанс след като миналата година заради нея въобще с Габи не играхме „Уплашен от себе си: Спектакълът на Крум”, макар да бяхме заради това в Созопол. Причината – вече била го гледала в София. Направихме се, че повярвахме, когато си изми ръцете тогава с ръководителка на друга школа.

За друг член от журито – каза тази година тежки думи, но на следващия ден оценявам опита да ги омекоти, потърсвайки контакт с мен.

С това привършвам „фестописа” и обявявам – весело лято от Трупа „Гами”, която въпреки всичко и всички, завърши сезона с успех!